Някои в Обединеното кралство, Австралия и другаде се противопоставиха на личните карти от съображения за поверителност, но не е ясно как данните в личната карта могат да се различават от тези, съхранявани в паспорт или шофьорска книжка. Според моя опит националната лична карта може да осигури повече свобода.
Много държави, които в миналото не са имали формуляр за личен документ за самоличност, сега обмислят въвеждането на идентификационни карти, които се различават от личната карта само по име, за да документират статуса на лицето по отношение на ваксината срещу Covid-19.
Тази позиция трябва да бъде възприета от всички, включително защитниците на поверителността. Вместо да предоставя на правителството достъп до нови данни, тази лична карта позволява съхраняваните в нея данни да бъдат използвани (и да служат на гражданите) по-ефективно.
Електронното управление (използване на комуникационни технологии за предоставяне на държавни услуги), което разчита на унифицирана форма на национална лична карта, значително ще подобри средствата за предоставяне на обществени услуги на тези, които ги заслужават, независимо дали в областите на образование, социални грижи или гласуване Да се повиши нивото на отчетност и прозрачност в правителството.
Просто безпокойството относно гражданските свободи е лукс, който голяма част от света не може да си позволи. Дори в най-богатите страни в света най-бедните и най-маргинализираните хора се сблъскват с трудности при достъпа до социално подпомагане и други държавни услуги. Но една лична карта би направила този достъп гладък, както съм виждал в Бангладеш, където работя като политически съветник на правителството.
Прочетете повече
Този раздел съдържа свързани статии, поставени в полето (Свързани възли)
Националната лична карта на страната ни, издадена през 2006 г., позволява на гражданите дори на най-изолираните райони да посрещнат основните си нужди, включително достъп до здравеопазване, банкиране, поземлен регистър, данъчни регистри и образование, всичко това като част от От електронното правителство чиито задачи са насочени към задоволяване потребностите на гражданина.
Тази операция беше от съществено значение по отношение на предоставянето на социални грижи за 5 милиона бангладешци, които бяха тласнати към бедност и лишения от пандемията. Идентификационните карти позволиха да бъдат открити и финансирани 5 милиона нови банкови сметки чрез плащания, извършени от правителството като заеми за спешна помощ, в рамките на десет дни, като същевременно се спазва изискването за проверка на самоличността „познай своя клиент“.
Притеснително е да се види, че някои политици определят националната си идентичност, като се противопоставят на националните лични карти или като го представят като проблем с поверителността, когато почти всяко правителство (и много частни компании също) вече имат достъп до „частните“ данни на физически лица.
Друга критика към личните карти е, че такъв идентификационен документ дискриминира онези, които са отказали да си поставят ваксината или които не са могли да я получат по здравословни причини. Това трябва да се спазва и трябва да се използват други форми на здравни сертификати като тестване или наличие на антитела.
Няма универсална свобода. Ако дадено лице не е взело изпит за управление на МПС (или не е могло да управлява моторно превозно средство по здравословни причини), би било неразумно то да твърди, че липсата на право да управлява моторно превозно средство нарушава гражданските му права.
Дания, например, която е една от най-„свободните“ страни в света, използва дигитална система, която е специфичен за вируса паспорт, наречен „CoronaPass“, който позволява на ваксинираните притежатели да имат достъп до места като фризьорски салони и барове, и ресторанти.
Наистина националната лична карта може да направи доброто управление още по-добро. Обратно, липсата на тази лична карта може да осигури лесни извинения за лошите правителства, за да оправдаят своята некомпетентност. Друг пример за единна национална лична карта, която прави възможно доброто управление, е картата, използвана в Естония. Тази малка държава в Балтийския басейн постоянно превъзхожда Съединените щати, както и Обединеното кралство, по отношение на класирането в Индекса на социалния прогрес (издаван от американска организация с нестопанска цел) за лични и политически права.
В Естония дигиталната лична карта дава на гражданите достъп до 99 процента от обществените услуги. Личната карта на всеки гражданин там освен електронния му подпис съдържа и чип, който носи основна информация за нейния собственик. Тази карта се използва за всичко - от данъчни декларации до гласуване до следене на училищните задачи. Правителството очаква да е спестило 800 години бюрократичен труд (и вероятно милиарди данъци) благодарение на своята водеща в света система за електронно управление.
Може би най-важният момент по отношение на въвеждането на електронно управление в Естония е, че хората подкрепят тази система. От 2012 г. 90 процента от общността там започнаха да притежават национална лична карта, въпреки че това не е задължително. Всъщност Естония не е страна без опит с авторитарни режими. Тя беше част от бившия Съветски съюз преди тридесет години и и т. н. Тя е една от страните, които имат право да бъдат загрижени за проблемите на личния живот и гражданските свободи. Електронното управление и националната лична карта обаче позволяват добро управление и ефективно и прозрачно представяне.
Системата за киберсигурност на Естония е безключова. Тя е от вида, известен като KSI, което означава, че достъпът до всички държавни услуги е автоматичен и публичен. Както заявява e-Estonia.com, „Историята не може да бъде пренаписана.“ Такава прозрачност трябва да се приветства, а не да се възразява другаде.
Идентификационните карти позволяват на правителствата да имат лесен достъп до данните, от които се нуждаят, за да вършат добре работата си. И докато гражданите на свободния свят доброволно предават ценна лична информация на големи, неизбрани технологични компании, разбира се, в замяна на това те ефективно да предоставят несъществени услуги, тези граждани са все по-склонни да направят същото за своите правителства, когато става въпрос за получаване на услуги, в които се намират. Много необходими.
По този начин сертификатът за ваксина може да бъде началото на нова ера на електронно управление, което е прозрачно и ефективно, вместо да бъде краят на пандемията.
Анир Чаудхари е политически съветник за a2i, водещата програма за дигитална трансформация на правителството на Бангладеш, изпълнявана съвместно от Министерството на информационните и комуникационни технологии и Министерството на кабинета с техническа подкрепа от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) .
*The Independent публикува тази статия през април 2021 г., а въпросът за издаването на здравни паспорти все още се обсъжда.